Сега по празниците ми остана малко свободно време и прочетох отново "Илион" на
Dan Simmons. Откровено казано - нищо не разбирам от литература но... мамка му... тоя човек пише невероятно! И за пореден път се убеждавам, че хубавите книги трябва да ги чета поне по два пъти :-) Намерих доста неща, които ми бяха убягнали при първото четене. Това се случва редовно, като чета и Пратчет примерно. Затова всичко съм го чел поне по 3 пъти. На моменти си мисля, че имам някаква лека форма на ADD (Attention Deficite Disorder) или дислексия :-)
Постоянно си правих паралели с хиперионите, но пак има толкова много елементи, които са си свежи (тандемът Манмът/Орфу е прекрасен!).
И друго ми направи впечетление - чувството за ритъм при смяната на сюжетните линии. Просто е невъзможно да оставиш книгата. Динамиката те сграбчва за гърлото и не те пуска. Даже и след като си прочел последните редове и четеш задължителното каре с информация за издателя, преводача и и.н. :-)
Жалко, че хиперионите не са ми на близко, да си запълня времето до издаването на Olympos. :-(
